4 Ти кой си що съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар стои или пада; но ще стои, защото Бог е силен да го направи да стои.
5 Някой си има един ден за по-свет от друг ден, а други има всеки ден еднакъв. Всеки по своя си ум да бъде удостоверен.
6 Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос за това и умря, и възкръсна, и оживя, да господствува над мъртвите и над живите.
10 А ти защо съдиш брата си? или защо и ти презираш брата си? понеже ние всинца ще предстанем на Христовото съдовище.