7 В онази нощ яви се Бог Соломону и рече му: Искай що да ти дам.
8 А Соломон рече Богу: Ти си направил голяма милост на Давида отца ми, и поставил си ме цар вместо него.
9 Сега, Господи Боже, да се утвърди словото ти което си рекъл на Давида отца ми; защото ти ме направи цар над люде много както пръстта на земята.
10 Дай ми сега мъдрост и разум за да излизам и да влизам пред тези люде; защото кой може да съди този голям твой народ?
11 И рече Бог Соломону: Понеже си имал това в сърдцето си, и не си просил богатство, имения, и слава, нито живота на тези, които те ненавидят, нито си просил много дни, но си просил за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете ми над които те направих цар,
12 дават ти се мъдрост и разум; и богатство, и имения, и слава ще ти дам, както не е било на царете които бяха преди тебе, нито след тебе ще бъде подобно.
13 Тогаз се върна Соломон в Ерусалим от високото място което е в Гаваон, от скинията на събранието, и царуваше над Израиля.