5 Не трябва ли да познаете че Господ Бог Израилев даде царството над Израиля за всегда Давиду, нему и синовете му съ завет на сол?
6 А Иеровоам Наватовът син, рабът на Соломона Давидовия син, стана и подигна се против господаря си.
7 И събраха се при него нищожни и лоши человеци та се укрепиха против Ровоама Соломоновия син когато бе Ровоам бе млад и с меко сърдце и не можеше да устои против тях.
8 И сега вие казвате да станете против царството на Господа което е в ръцете на Давидовите синове, защото сте голямо множество, и имате съ себе си златни телета които Иеровоам ви направи за богове.
9 Не отхвърлихте ли свещениците Господни, Аароновите синове и Левитите, и не направихте ли си свещеници според народите на другите земи? Всеки който прихожда да се освети с теле и седем овна става свещеник на онези които не са богове.
10 А за нас, Иеова е Бог наш, и не оставяме го; и свещениците които служат Господу са Ааронови синове, и Левитите върх служенето;
11 и всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всесъжения и благовонен темян, и нареждат хлябовете на предложението върху чистата трапеза, и златния светилник и светилата му за да гори всяка вечер; защото ние пазим стражата на Господа Бога нашего; вие обаче го оставихте.