6 та рече: Господи Боже на отците ни, не си ли ти Бог който си на небето? и не си ли ти който владееш над всичките царства на народите? и не е ли в ръката ти силата и крепостта, и никой не може да ти се съпротиви?
7 Не си ли ти Бог наш който си изпъдил жителите на тази земя пред людете си Израиля, и дал си я на семето на възлюбленаго си Авраама в век?
8 И населиха се в нея, и съградиха ти светилище в нея за името ти, и рекоха:
9 Ако нападне върх нас зло, - меч, съд, или мор, или глад; - та застанем пред този дом и пред тебе, (защото името ти е в този дом,) и възопием към тебе в скръбта си, тогаз ще послушаш и помогнеш.
10 И сега, ето Амоновите и Моавовите синове, и онези от гората Сиир към които не си оставил Израиля да отиде когато идеха от Египетската земя, но се уклониха от тях и не ги изтребиха,
11 и ето как ни въздават и идат да ни изпъдят от наследието ти което си дал да наследим.
12 Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? защото няма сила в нас за да противостоим на това голямо множество което иде върх нас, и не знаем що да правим; но към тебе са очите ни.