4 чадата им обаче не умъртви, според писаното в закона, в Книгата на Моисея, дето Господ заповяда и рече: Бащите да не умират за чадата, нито чадата да умират за бащите; но всеки да умира за съгрешението си.
5 И събра Амасия Юда та постави от тях тисященачалници и стоначалници, според домовете на отечествията, по всичкия Юда и Вениамина; и изброи ги от двадесет години и нагоре, и намери ги триста тисящи избрани които да излязват на бой и да държат копие и щит.
6 Нае от Израиля още сто тисящи силни с крепост за сто таланта сребро.
7 И дойде при него человек Божий и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевото войнство; защото Господ не е с Израиля, с всичките Ефремови синове.
8 Но ако искаш да идеш, направи това, укрепи се за боя; Бог обаче ще те направи да паднеш пред врага, защото Бог има сила да помогне и да свали.
9 А Амасия рече на человека Божий: Но какво ще направим за стоте таланта които дадох на Израилевото войнство? А человекът Божий отговори: Господ е силен да ти даде повече от тях.
10 Тогаз ги отлъчи Амасия, (войнството което бе дошло при него от Ефрема,) за да се върнат на мястото си; и разпали се върло гневът им върх Юда, и върнаха се на мястото с разпален гняв.