1 На стражата си ще застана, И ще се възправя на стълба, И ще пазя за да видя що ще ми говори, И що ще отговоря на обличителя си.
2 И отговори ми Господ и рече: Пиши видението и изложи го на таблички, Щото да тича който го чете.
3 Защото видението е още за определено време, Но бърза към свършъка, и няма да излъже: Ако и да се бави, чакай го; Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
4 Ето, душата му се надигна, не е права в него; А праведний ще живее с вярата си.
5 И още, като някой дързостлив от вино, Мъж високоумен е, нито мирува, Който разширява душата си като ад, И е като смъртта и не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И скупва при себе си всичките люде.
6 Не ще ли да вземат всички тези притча против него, И пословица присмивателна против него? и рекат: Горко на умножаващия не своето!- до кога?- И на натегнуващия на себе си със залози!