12 С негодуване си прошел през земята, С ярост си стъпкал народите.
13 Излязъл си за избавление на людете си, За избавление на помазаника си: Поразил си началника из дома на нечестивите, Открил си основанията до врата. (Села.)
14 Пронизал си с копията му главата на военачалниците му: Устремиха се като вихрушка за да ме разпръснат: Радостта им бе като да изядат скришно сиромаха.
15 Прошел си през морето с конете си, През купове на много води.
16 чух, и чревата ми се смутиха Устните ми трепереха от гласа: Гнилота влезе в костите ми, И на мястото си се разтреперах, Та да си почина в деня на скърбта. Когато възлезе против людете Онзи който ще се опълчи против тях.
17 Ако и да не прозябне смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Паството да се изтреби из оградата, И да няма говеда в кошарите.
18 Аз обаче ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.