8 Разгневи ли се Господ против реките? Да ли бе яростта ти против реките? Или гневът ти против морето, Та си възлязъл на конете си И на колесниците си за избавление?
9 Извлечен биде вън лъкът ти, Както възвести ти на племената с клетва. (Села.) Ти раздра земята с реки.
10 Видяха те горите и се поклатиха: Потоп водний нападна: Бездната проводи гласа си, Повдигна ръцете си нависоко.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си: Във виделината на стрелите ти ходеха, В сиянието от святкането на твоето копие.
12 С негодуване си прошел през земята, С ярост си стъпкал народите.
13 Излязъл си за избавление на людете си, За избавление на помазаника си: Поразил си началника из дома на нечестивите, Открил си основанията до врата. (Села.)
14 Пронизал си с копията му главата на военачалниците му: Устремиха се като вихрушка за да ме разпръснат: Радостта им бе като да изядат скришно сиромаха.