11 В деня в който стоеше ти отсреща, В деня в който другородците завождаха в плен войската му, И чужденците влязоха в портите му, И хвърлиха жребие вьрх Ерусалим, Беше и ти като един от тях.
12 Не трябваше обаче да гледаш В деня на брата си, В деня на отчуждението му; Нито да се радваш за Юдините синове В деня на загинването им; Нито да велеречиш в деня на угнетението им.
13 Не трябваше да влезеш в портата на людете ми В деня на бедствието им, Нито да гледаш и ти в злощастието им В деня на бедствието им, Нито да туриш ръка върх имота им В деня на бедствието им.
14 Нито трябваше да застанеш на разпътията За изтребление на бежанците му, Нито да предадеш останалите му В деня на угнетението им.
15 Защото денят Господен е близу вьрх всичките народи: Както си направилъ, ще бъде и на тебе: Въздаянието ти ще се върне на главата ти.
16 Защото както вие пиехте на светата ми гора, Така ще пият винаги всичките народи; Ей, ще пият, и ще изсръбват, И ще бъдат като че не са били.
17 А на гората Сион ще има спасение, И ще е света; И домът Яковов ще наследи наследията си.