5 подигнах очите си и видях, и ето един человек облечен с ленени дрехи, и чреслата му бяха опасани с чисто злато Уфазко,
6 а тялото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му на глед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ.
7 И сам аз Даниил видях видението; а мъжете които бяха с мене не видяха видението; но треперане голямо нападна върх тях, и побегнаха да се скрият.
8 Аз прочее останах сам и видях това голямо видение; и не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене в тление, и не остана сила в мене.
9 чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз бях нечувствен, паднал на лицето си, и лицето ми върху земята.
10 И, ето, ръка се допря до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми.
11 И рече ми: Данииле, мъжу любезни, разумей словата които аз ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И когато ми говори това слово дигнах се разтреперан.