7 И сам аз Даниил видях видението; а мъжете които бяха с мене не видяха видението; но треперане голямо нападна върх тях, и побегнаха да се скрият.
8 Аз прочее останах сам и видях това голямо видение; и не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене в тление, и не остана сила в мене.
9 чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз бях нечувствен, паднал на лицето си, и лицето ми върху земята.
10 И, ето, ръка се допря до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми.
11 И рече ми: Данииле, мъжу любезни, разумей словата които аз ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И когато ми говори това слово дигнах се разтреперан.
12 И рече ми: Не бой се, Данииле: защото от първия ден в който даде ти сърдцето си за да разумяваш, и да смириш себе си пред Бога твоего, послушаха се думите ти, и аз дойдох заради думите ти.
13 Началникът обаче на Персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден; но, ето, Михаил, един от първите началници, дойде да ми помогне; и аз останах там при Персийските царе.