Данаил 2:3-9 BG1871

3 И рече им царят: Сънувах сън; и духът ми се смути за да позная съна.

4 И говориха Халдеите на царя Сирски и рекоха: Царю, да си жив въ век! кажи съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието.

5 Царят отговори и рече на Халдеите: Той избегна от мене. Ако не ми направите познат съна и тълкованието му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще станат гноища;

6 но ако явите съна и тълкованието му, ще вземете от мене дарове и въздаяния и голяма чест. Явете ми, прочее, съна и тълкованието му.

7 Отговориха втори път и рекоха: Да каже царят съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието му.

8 Царят отговори и рече: Наистина разумявам че вие искате да изкупувате време, понеже видите че избегна от мене това нещо.

9 Но ако не ми обадите съна, това е самото решение за вас; защото сте се съветвали да речете лъжливи и разтлени думи пред мене доде се промени времето. Кажете ми прочее съна, и ще позная че можете да ми явите и тълкованието му.