Данаил 2:30-36 BG1871

30 Но заради мене, това тайнство не ми се откри чрез някоя мъдрост която бих имал аз повече от всичките живи, но за да се обяви тълкованието на царя, и да познаеш размишленията на сърдцето си.

31 Ти, царю, си видял, и ето образ голям. Този образ, който бе велик, и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе; и зракът му бе страшен.

32 Главата на онзи образ бе от чисто злато, гръдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,

33 голените му от желязо, нозете му една част от желязо а една от кал.

34 Гледал си ти доде се отсече камик без ръце; и удари образа в нозете му които бяха от желязо и кал, и ги съкруши.

35 Тогаз желязото, калта, медта, среброто, и златото съкрушиха се купно, и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна, и не се намери за тях никое място; а камикът който удари образа стана планина голяма и изпълни всичката земя.

36 Това е сънят; и тълкованието му ще кажем пред царя.