11 Това дърво стана голямо и яко, и височината му стигаше до небето, и гледаше се до краищата на всичката земя.
12 Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
13 Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето,
14 и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му;
15 пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята:
16 сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него.
17 Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.