Данаил 4:14-20 BG1871

14 и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му;

15 пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята:

16 сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него.

17 Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.

18 Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.

19 Тогаз Даниил, на когото името бе Валтасасар, остана смаян до един час, и размишленията му го смущаваха. Царят отговори и рече: Валтасасаре, да те не смущава сънът или тълкованието му. Валтасасар отговори и рече: Господарю мой, сънът да бъде върх онези които те мразят, и тълкованието му върх враговете ти!

20 Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя,