20 Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя,
21 и листете му бяха хубави, и плодът му много, и храна за всичките имаше в него, и под него обитаваха животните на полето, а у ветвите му превитаваха птиците небесни, -
22 ти си това дърво, царю, който си станал голям и як; и величеството ти се възвиси и стигна до небето, и властта ти до края на земята.
23 А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, -
24 това е тълкованието, царю, и това решението на Вишнаго което стигна върху господаря ми царя;
25 и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще е селението ти, и ще ядеш трева като говедата, и росата небесна ще те мокри; и седем времена ще заминат върху тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и дава го комуто ще.
26 А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт.