34 И в свършъка на дните аз Навуходоносор подигнах очите си към небето, и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго, и похвалих и прославих Живущаго в век, на когото властта е власт вечна, и царството му из род в род;
35 и всичките земни жители се смятат пред него като нищо; и според щението си прави на небесната войска и на земните жители; и няма който да възбранява ръката му или който да му говори: Що правиш ти?
36 В това време умът ми се върна в мене; и за чест на царството ми върна ми се славата ми и светлостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се на царството си, и ми се притури повече величество.
37 Сега аз Надуходоносор хваля и превъзносям и славя небеснаго Царя; защото всичките му дела са истина, и пътищата му съдба; и може да смири онези които ходят в гордост.