17 И донесоха един камик та го туриха на устието на рова; и царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени нищо за Даниила.
18 Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него
19 И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете.
20 И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете?
21 Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ!
22 Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил.
23 Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего.