Данаил 6:18-24 BG1871

18 Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него

19 И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете.

20 И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете?

21 Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ!

22 Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил.

23 Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего.

24 Тогаз царят заповяда, та докараха онези человеци които наклеветиха Даниила, и хвърлиха в рова на лъвовете тях, чадата им, и жените им; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете ги сграбиха и счупиха всичките им кости.