21 Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ!
22 Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил.
23 Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего.
24 Тогаз царят заповяда, та докараха онези человеци които наклеветиха Даниила, и хвърлиха в рова на лъвовете тях, чадата им, и жените им; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете ги сграбиха и счупиха всичките им кости.
25 Тогаз писа цар Дария към всичките народи, племена, и езици които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас!
26 Повеление се издаде от мене, въ всичката държава на царството ми да треперят человеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е Бог жив, и пребивава въ векъ, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край.
27 Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Даниила от силата на лъвовете.