Данаил 7:7-13 BG1871

7 Подир това видях въ виденията на нощта, и ето четвъртий звяр, страшен и ужасен и твърде як; и имаше големи железни зъби: пояждаше и съкрушаваше, и стъпкуваше остатъка с нозете си; и той различаваше от всичките зверове които бяха преди него; и имаше десет рога.

8 Преглеждах роговете, и, ето, друг малък рог излезе между тях, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като человечески очи, и уста които говореха наголемо.

9 Гледах додето престоли се положиха, и Ветхият с Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг, и космите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламици, колелата му огън палещ.

10 Река огнена изпред него излизаше и течеше: тисяща тисящи му слугуваха, и тми на тми предстояваха пред него: съдилището седна, и книгите се отвориха,

11 Гледах тогаз, поради гласа на великите думи които рогът говореше, гледах доде се умъртви звярът, и тялото му се погуби и се даде на изгорение огнено.

12 А за другите зверове, властта им се отне; но даде им се продължение на живот до време и пора.

13 Гледах в нощните видения, и, ето, един като Син человечески идеше с облаците небесни и стигна до Ветхия с Дни; и го въведоха пред него.