7 И в първия месец, той е месец Нисан, в дванадесетото лято на цар Асуира, хвърлиха фур (сиреч, жребие) пред Амана из ден в ден и из месец в месец, дори до дванадесетия месец, той е месец Адар.
8 И рече Аман на цар Асуира: Има един народ разпръснат и разсеян между народите по всичките области на царството ти; и законите им различават от законите на всичките народи, и не пазят царските закони. Заради това не е прилично на царя да ги търпи.
9 Ако е угодно на царя, нека се пише да се изтребят; и аз ще начета десет тисящи таланта сребро в ръцете на настоятелите за да внесат в царските съкровища.
10 И извади царят пръстена си от ръката си, и го даде на Амана сина на Амедата Агагеца, неприятеля на Юдеите.
11 И рече царят на Амана: Дава ти се среброто и тези люде да направиш с тях каквото ти е угодно.
12 И в тринадесетия ден в първия месец повикаха се царските писци, та се писа по всичко както заповяда Аман на царските сатрапи, и на областниците във всяка област, и на началниците на всеки народ във всяка област според техните букви, и на всеки народ според езика му: в името на цар Асуира се писа, и се запечата с царския пръстен.
13 И проводиха се писма чрез скороходци по всички царски области за да погубят, и да убият, и да изтребят всички Юдеи, млади и стари, децата и жените, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, той е месец Адар, и да разграбят користите им.