7 И отговори Аман на царя: За человека за когото царят благоволява да му направи чест,
8 да донесат царската дреха с която се царят облача, и коня на който царят езди, и царския венец който се туря на главата му;
9 и тая дреха и конят да се дадат в ръката на някого от по-големите царски князове за да облекат человека когото царят благоволява да почте; и като го водят възседнал на коня през градската стъгда, да прогласяват пред него: Така ще бъде на человека когото царят благоволи да почте.
10 И рече царят на Амана: Скоро вземи дрехата и коня както си рекъл, и направи така на Мардохея Юдеина който седи при царските врата: да се не остави нищо от всичко що си рекъл.
11 И взе Аман дрехата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градската стъгда, и прогласяваше пред него: Така ще бъде на человека когото царят благоволи да почте.
12 И върна се Мардохей в царските врата; а Аман отиде скоро в дома си печален, и имаше главата си покрита.
13 И приказа Аман на Зереса жена си и на всичките си приятели всичко каквото му се случи. И рекоха му мъдрите му и Зереса жена му; Мардохей, пред когото си начнал да изпадаш, ако е от семето на Юдеите, не ще му надвиеш, но съвсем ще паднеш пред него.