1 Дойдоха прочее царят и Аман да пируват с Естир царицата.
2 И рече пак царят на Естир втори ден като пиеха вино: Що е прошението ти, царице Естир? и ще ти се даде; и що е искането ти? ще бъде и до половината от царството.
3 Тогаз отговори Естир царицата и рече: Ако съм намерила благодат пред тебе, царю, и ако е угодно на царя, животът ми да ми се даде на прошението ми, и народът ми на искането ми;
4 защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, убити и изтребени. И ако би да се продадехме само като раби и рабини, премълчала бих, ако неприятелът и да не можеше да допълни щетата на царя.
5 Тогаз отговори цар Асуир и рече на Естир царицата: Кой е той, и де е онзи който е дръзнал да направи така?
6 И рече Естир: Противникът и неприятелят е този лукав Аман. Тогаз се смути Аман пред царя и царицата.
7 И стана царят от винопитието разгневен, и отиде в градината на палата; а Аман стана да изпроси живота си от Естир, царицата; защото видя че злото беше решено против него от царя.