6 Понеже люде възлязоха на земята ми, Крепки и безбройни, На които зъбите са зъби лъвови, И имат членовни зъби на лъвица.
7 Туриха лозата ми в запустение, И смоковниците ми в сломение: Съвсем я обелиха и хвърлиха: Пръчките й останаха бели.
8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище Заради мъжа на младостта си.
9 Хлебното приношение и възлиянието се отне От дома Господен: Сетуват свещениците, Служителите Господни.
10 Запустя полето, сетува земята; Защото се изгуби житото, Изсъхна новото вино, изчезна елеят.
11 Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари, Заради пшеницата и заради ечимика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
12 Лозата изсъхна И смоковницата изчезна: Нарът, и финикът, и ябълката, - Всичките дървета на полето изсъхнаха; Щото радостта изсъхна от человеческите синове.