1 Думи на Неемия Ахалиевия син. И в месец Хаслев, в двадесетото лето, когато бях в Суса столицата,
2 Ананий един от братята ми, дойде, той и някои от Юдея; и попитах ги за избавените Юдеи които бяха останали от пленението, и за Ерусалим.
3 И рекоха ми: Останалите които останаха от пленението там в областта са в голямо озлобление и поношение; и стената на Ерусалим е разорена, и портите му са изгорени с огън.
4 И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога
5 и рекох: Моля се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към тези които те любят и пазят твоите заповеди,
6 дано бъде сега ухото ти внимателно, и очите ти отворени, за да чуеш, молитвата на твоя раб с която се моля сега пред тебе дене и ноще за Израилевите синове твоите раби, и изповядвам греховете на Израилевите синове с които ти съгрешихме: и аз и домът на отца ми съгрешихме.
7 Съвсем се развратихме пред тебе, и не упазихме заповедите, и повеленията, и съдбите които ти заповяда на раба си Моисея.