4 И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога
5 и рекох: Моля се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към тези които те любят и пазят твоите заповеди,
6 дано бъде сега ухото ти внимателно, и очите ти отворени, за да чуеш, молитвата на твоя раб с която се моля сега пред тебе дене и ноще за Израилевите синове твоите раби, и изповядвам греховете на Израилевите синове с които ти съгрешихме: и аз и домът на отца ми съгрешихме.
7 Съвсем се развратихме пред тебе, и не упазихме заповедите, и повеленията, и съдбите които ти заповяда на раба си Моисея.
8 Помни, моля се, словото което си заповядал ти на раба си Моисея и рекъл: Ако станете престъпници, аз ще ви разпръсна между народите;
9 но ако се обърнете към мене, и упазите заповедите ми и ги вършите, ако има от вас хвърлени и до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото което избрах да населя името си там.
10 А тези са раби твои и люде твои, които ти избави с голямата си сила и с крепката си ръка.