1 И в месец Нисан, в двадесетото лето на цар Артаксеркса, имаше вино пред него; и взех виното та дадох на царя. И аз никога не бях бил дряхъл пред него,
2 За това царят ми рече: Защо е лицето ти дряхло, а ти не си болен? това не е освен сърдечна скръб. Тогаз се уплаших твърде много.
3 И рекох на царя: Да живее царят въ век! как да не е лицето ми дряхло когато градът, мястото на гробищата на отците ми, е запустен, и портите му изгорени с огън.
4 Тогаз ми рече царят: За какво правиш ти прошение? И помолих се на Бога небеснаго.
5 И рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако рабът ти е намерил благодат пред тебе, да ме проводиш в Юдея, в града на гробищата на отците ми, за да го съградя.
6 И рече ми царят (като седеше при него царицата): Колко ще се продължи ходенето ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде пред царя, та ме проводи; и дадох му срок.
7 И рекох на царя: Ако е угодно на царя, да ми се дадат послания към областниците оттатък реката за да ме изпроводят доде отида в Юдея.