10 А когато Санавалат Оронецът и Товия рабът, Амонецът, чуха, оскърбиха се твърде че дошел человек да иска доброто на Израилевите синове.
11 И дойдох в Ерусалим, и стоех там три дни.
12 И станах през нощта, аз и малцина някои с мене; и не явих никому що беше турил Бог мой в сърдцето ми да направя за Ерусалим; и друг скот нямаше с мене освен скота на който ездех.
13 И излязох през нощта презе портата на дола та дойдох срещу източника на смока и към портата на гноището та прегледах Ерусалимските стени, които бяха разорени, и портите им изгорени с огън.
14 Сетне заминах към портата на източника и към царския водоем; и нямаше място за да премине скотът който бе под мене.
15 И възлязох през ноща през потока; и като прегледах стената, завърнах се и влязох през портата на дола та се върнах.
16 А кметовете не знаеха де ходих и що сторих; нито бях явил още това нито на Юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на кметовете, нито на другите, които беха на работа.