6 И рече ми царят (като седеше при него царицата): Колко ще се продължи ходенето ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде пред царя, та ме проводи; и дадох му срок.
7 И рекох на царя: Ако е угодно на царя, да ми се дадат послания към областниците оттатък реката за да ме изпроводят доде отида в Юдея.
8 и послание за Асафа, стража на царското бранище, за да ми даде дърва да направя вратата на твърделя на храма, и градската стена, и дома в който ще вляза. И подари ми царят всичко, според благата ръка на Бога моего над мене.
9 Дойдох прочее при областниците отсам реката та им дадох царските послания. А царят бе проводил началници на сила и конници с мене.
10 А когато Санавалат Оронецът и Товия рабът, Амонецът, чуха, оскърбиха се твърде че дошел человек да иска доброто на Израилевите синове.
11 И дойдох в Ерусалим, и стоех там три дни.
12 И станах през нощта, аз и малцина някои с мене; и не явих никому що беше турил Бог мой в сърдцето ми да направя за Ерусалим; и друг скот нямаше с мене освен скота на който ездех.