2 И говори пред братята си и пред Самарийското войнство и каза: Що правят тези окаянни Юдеи? ще ги оставят ли? ще пожъртвуват ли? ще свършат ли в този ден? ще съживят ли каменете от куповете на пръстта, и тях изгорени?
3 А при него бе Товия Амонецът , и рече: И да съградят, лисица като се покачи ще съсипе каменната им стена.
4 чуй, Боже наш, защото станахме за присмех, и обърни поношението им на главата им, и направи ги да станат плява в земя на пленение;
5 и не покрий беззаконието им, и грехът им да се не изглади пред тебе: защото те прогневиха пред градещите.
6 Така съградихме стената, и всичката стена се свърза до половината си; защото людете имаха сърдце за да работят.
7 Но когато Санавалат, и Товия, и Аравяните, и Амонците, и Азотците чуха че поправлението на Ерусалимските стени напредва, и че развалините начнаха да се заграждат, разгневиха се много;
8 и направиха съзаклятие всичките купно да дойдат да ратуват против Ерусалим и да му направят пакост.