13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог всекиго человека от дома му и от труда му който не свърши това слово, и така да бъде отърсен и празден. И рекоха всичкото събрание: Амин, и прославиха Господа. И направиха людете според това слово.
14 А от който ден ми се заповяда да съм областник над тях в земята на Юда, от двадесетото лето до тридесет и второто лето на Артаксеркса царя, дванадесет години, аз и братята ми не ядохме хляба на областник.
15 А първите областници които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; още и рабите им властвуваха над людете, но аз не правех така, понеже се боех от Бога.
16 Още и прилежавах в работата на тази стена, и нива не купихме; и всичките ми раби бяха събрани там за тази работа.
17 Имаше още на трапезата ми сто и петдесет мъже от Юдеите и кметовете, и които идеха при нас от езичниците що бяха около нас.
18 А всеки ден това що се готвеше за мене бе едно говедо и шест избрани овци; и птици се готвеха за мене, и еднъж в десет дни изобилно от всякакъв вид вино; и с всичко това не поисках хляба на областник, защото рабството бе тежко върх тези люде.
19 Помни ме, Боже мой, за добро по всичко колкото направих за тези люде.