11 Но аз отговорих: человек като мене бягал ли би? и кой, като мене человек, би влязъл в храма за да спаси живота си? Не ща да вляза.
12 И, ето, познах че не бе го проводил Бог; но той произнесе това пророчество против мене защото Товия и Санавалат бяха го подкупили.
13 За това бе подкупен за да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и да имат извинение да злословят за да ме укорят.
14 Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези техни дела, още и пророчицата Ноадия, и другите пророци, които ме плашеха.
15 Така се свърши стената на двадесет и петия Елул, в петдесет и два дни.
16 И когато чуха всичките ни врагове, уплашиха се тогаз всичките езичници които бяха около нас, и паднаха много пред очите си; защото познаха че това дело стана от Бога нашего.
17 Още в онези дни благородните от Юда проваждаха често писмата си до Товия, и Товиевите дохождаха до тях.