2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика.
3 Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие.
4 И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш.
5 А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя.
6 И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й.
7 И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна.
8 И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му.