6 За то няма да пожаля вече жителите на таз земя, говори Господ; Но, ето, аз ще предам человеците Всекиго в ръката на своя си ближен, И в ръката на своя си цар; И ще разорят земята, И не ща да ги избавя от ръката им.
7 И пасох стадото за клането, ей, бедните на стадото. И си взех два жезла: единия нарекох Хубост, а другият нарекох Узи: и пасох стадото.
8 И изтребих трима пастири в един месец; и душата ми се отегчи от тях, и душата им се отвърна от мене.
9 Тогаз рекох: Няма да ви паса: което умира нека умира, и което загинва нека загинва, и останалите нека ядат всяко плътта на ближното си.
10 И взех жезъла си Хубостта и го съсякох, за да унищожа завета си който направих с всичките люде.
11 И се унищожи в онзи ден; и така бедните от стадото които гледаха към мене познаха наистина че то бе словото Господне.
12 И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми тридесет сребърника