12 Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;
14 както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.
15 С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,
16 като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17 Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?
18 Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.