4 който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.
5 Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.
6 И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;
9 но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,
10 който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,