5 не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,
6 който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.
7 Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,
8 как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?
9 Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.
10 Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.
11 Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!