1 При това, братя, известяваме ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че макар и в голямо скръбно изпитание, пак изобилната им радост и дълбоката им беднотия направиха да преизобилства богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възможностите си и дори над възможностите си,
4 като ни умоляваха с голяма настоятелност да приемем и техния дар и участие в служенето на светиите.
5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас.
6 Така че помолихме Тит да довърши у вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7 И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние.