33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.
34 И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.
36 И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.
37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!
38 И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.
39 И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.