25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.
26 Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
29 А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.
30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.
31 И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.