29 И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.
30 А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.
33 А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.
35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.