25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.