28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.