3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята – не можеше да отвори книгата, нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да отвори книгата, нито да я гледа.
5 Но един от старейшините ми каза: Не плачи; ето, Лъвът, който е от юдовото племе, Давидовият корен, Той победи, за да отвори книгата и да разпечата нейните седем печата.
6 И видях сред престола и четирите живи същества, и сред старейшините, че стоеше Агне, като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя.
7 И То дойде и взе книгата от дясната ръка на Седящия на престола.
8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
9 И пееха нова песен, като казваха: Ти си достоен да вземеш книгата и да отвориш печатите є, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога хора от всяко племе, език, народ и нация,