5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:
7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;
8 блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.
10 Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,