19 Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.
20 Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;
23 и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.
24 Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.