35 И на сутринта Йонатан излезе на полето за уговорката с Давид и с него беше едно малко момче.
36 И той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 Когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата по-нататък теб?
38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, тичай, не стой! И момчето на Йонатан вдигна стрелата и се върна при господаря си.
39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха за работата.
40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето си и му каза: Иди и ги занеси в града.
41 И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.