9 И след това и Давид стана и излезе от пещерата, и извика след Саул, и каза: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лицето си до земята и се поклони.
10 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид ти иска злото?
11 Ето, в този ден очите ти видяха, че ГОСПОД те предаде в ръката ми в пещерата; и някои казаха да те убия, но аз те пощадих и казах: Няма да простра ръката си против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.
12 Татко мой, виж! Виж даже края на дрехата си в ръката ми! Защото по това, че отрязах края на дрехата ти, а не те убих, познай и разбери, че в ръката ми няма нито зло, нито престъпление, и че не съм съгрешил против теб. А ти гониш живота ми, за да го отнемеш.
13 ГОСПОД нека отсъди между мен и теб и ГОСПОД нека ти отмъсти за мен; но моята ръка няма да бъде против теб!
14 Както казва поговорката на древните: От беззаконните излиза беззаконие. Но моята ръка няма да бъде против теб.
15 След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха!