20 А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва.
21 И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила.
22 А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя.
23 Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият.
24 И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя.
25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.
26 Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина є, и каза: О, господарю мой, дайте є живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!